Невероятните дървени скулптори на Сергей Бобков!

Често съм се питала дали прецизността е болестно състояние или по-скоро талант, но е факт че така и още не съм си отговорила на този въпрос. Може би е въпрос на лична преценка, защото ако съдим по нашумелия TV формат „България търси талант”, то значи прецизността изобщо не е талант. Явно в родината ни под „талантливи” се разбира, хора които са добри в пеенето и танците, не че няма конкретни предавания с точно такива насочености, ама както и да е. Чрез дългото си встъпление исках да подчертая, че според мен склуптора Сергей Бобков притежава истински талант, изразен в лицето на прецизността. Ще ми се да виждам подобни таланти и в родината ни, но за момента ще се ограничим до Сергей Бобков, който както се досещате от името му е роден в Русия. Творбите на този човек са изумителни. В ръцете на профисионалист, пренебрегнал факта, че да правиш скулптори от дървени стърготини си е същинска лудост и неправещ компромиси с прецизността на изработката, творбите му оживяват пред нас по невероятен начин. Шапка му свалям / не че нося такава/, наистина ми харесват подобни „огледални” идеи. Всеки нормален скулптор би хванал длетото и би започнал да дълбае и изрязва дървото, докато Бобков – от нищото създава живот, колкото и арогантно да звучи. Наистина съм възхитена, защото представяте ли си колко труд, усилия и постоянство са необходими за изработката на подобна скулптура, която нито е в умален вариант, нито са пренебрегнати дори най-дребните детайли. Изумително! Убедете се сами.

Източници: http://www.trendhunter.com; http://www.visualnews.com; http://www.designswan.com

 Горкото пиле, тук е като пърлено, а всъщност още не са му изработили всичките пера.

 Вижте го и този малкия мушмурок. Направо ми къса сърцето.

 А на тази катерица лошо й се пише, ако мама Божка й види опашката. :)

Огнените статуи на Herb Williams!

Тези дни надвих обхваналият ме мързел и конкретната причината са именно статуите на Herb Williams. Той ги изработва в израз на почит към загиналите жители и изпепелените земни площи след опустошителен пожар в Тексас. Няма да скрия, че този факт ме впечатли и отново ме накара да съпоставя случващите се природни бедствия по света и у нас. Докато у дома още се спори чия собственост са язовирите, и чия е отговорността за тяхното НЕ поддържане - времето си минава и освен потърпевшите, скоро всички останали ще са дълбоко забравили случилото се. Дали не е наистина по-подходящо с една малка част от дарените средства да се издигне паметник/склуптура/ напомнящ отминалото бедствие? Това сигурно ще прозвучи жестоко в ушите на пострадалите, но за никого не е тайна, че българина и да си извади поука от дадена грешка, която виси като обица на ухото, то той със същата лекота я и сваля още след месец.

Идеята за склуптурите на Herb Williams освен, че се позовава на приликата с огнените пламъци съдържа в себе си и идейност в подбора на използваните материали, а именно цветни пастели, които под жаркото Тексаско слънце. По този начин статуите бавно ще се топят и отново ще пресъздадат разрухата на огнената стихия, но в по-бавни темпове.

Източници: www.herbwilliamsart.com; www.mymodernmet.com

Дизайнът на баниците!!!!

Както всички знаете в българия има твърде много видове баници. Само от към форма са вити, дърпани, мачкани, точени, квадратни,правоъгълни, триъгълни и т.н., а от към плънки и съставни продукти лично на мен са ми предлагали неща /да точният израз е “неща”/, които нямат абсолютно нищо с баниците, но готвачите им гордо ги наричат така. Реших да озаглавя тази тема именно така, тъй като напоследък много мои познати се оплакват от качеството на баниците и всички други закуски покрай тях. На единия му били все по-малки, друг се оплаква, че им слагат само извара, но най-вече чувам оплаквания за маста с която ОБИЛНО са пропити. Вече ми писна от оплакванията им! Ами не ги яжте проклетите баници щом не ви харесват! Не че на мен не ми се случва в бързината да хапна и аз някаква подобна гадост, но след последния бонус /мезе/ към баницата ми внимавам това да се случва изключително рядко.А и повярвайте ми, ако имах възможност да се храня само с храната, която сама си приготвям щях да ям само нея и нищичко друго.

Веднъж ми се наложи да вляза в кухнята на един ресторант и …, ….., …… и цензурно казано “Леле Майко!”. Два месеца се хранех само с пакетирана храна - нищо сготвено и предлагано в ресторант или закусвалня. След време погнусата отшумя и след като реших, че това е единичен случай пак започнах да се храня нормално. Е да де, ама ми се наложи отново по работа да вляза в кухнята на друг ресторант, след време в трети и т.н. Какво подяволите проверяват тия пичове от ХЕИ? Дали помещенията имат стени ли? Това достатъчна проверка ли е? Затова и всеки 5-и в България има я кафе, я пицария или ресторант, заведение за бързо хранене или баничарница. И кое в България определя дали един ресторант е добър? Може би това колко е нов? Може би дизайнът му? В доста случаи даже това кой е собственикът на ресторанта! Абсурди!
Колко по-различна щеше да е ситуацията само ако и в нашата родна страна имаше критици, като в развитите страни. Хора които наистина разбират и от храна и от вина и най-вече от тяхното съчетаване, а не като обикновения българин поръчва си риба и съответно вика/тук се има впредвид,че очтиво моли гарсона да му подаде листа с вина, избира 5 мин. и поръчва/ на сервитьора да донесе там каквото имат от най-доброто естествено!
Добрата новина е, че вече и в България навлиза формата за самоконтрол чрез тайни клиенти. Все повече вериги ресторанти търсят услугитена тайните клиенти за да проверят качеството на обслужване в своите ресторанти.
Лошото в случая , е че един таен клиент неможе да провери състоянието на кухнята от хигиенна гледна точка, освен ако от персонала не се издънят и неподнесът неизмита чаша или бонус към ястието. Но ти българино вместо да се мръщиш и да недоволстващ побързай да хванеш бонуса, че тия гадини бягат адски бързо все пак имат цяла кухня да обхождат!