Търсейки снимки за следващия си материал попаднах на доста интересна такава, която нямам търпение да споделя с вас. Съчетаването на традиционния стил на Hanok със съвременен автомобил се е получило толкова интересно и сполучливо, че поражда въпроса. Дали за дървените фрагменти на Ханока е използван байц близък до цвета на поршето, или поршето е поръчано спрямо цвета на Ханока? Направо не ми се вярва да е втория вариант, но пък знае ли човек...? :)
В последно време веригите за дъжд стават все по-популярни в целия свят.
История: Дъждовните вериги или „Rain chains”/англ./ и „Кusari Doi”/японски/ не са нова идея. Японците от стотици години използват покривите на домовете си за събиране на дъждовната вода, която се е оттичала по въпросните дъждовни вериги в големи съдове поставяни отдолу и са я използвали за поливане на градини и насъждения. В миналото са използвали съвсем обикновени вериги, но за храмовете са били изработвани вериги с различен дизайн и множество детайли по чашките. В последствие този дизайн на храмовите дъждовни вериги е взаимстван от по-заможните японци за личните им домове и така до наши дни. Днес всеки може да си закупи готова дъждовна верига при голямо разнообразие на моделите, а и също така да си поръча да му бъде изработена такава по личен проект или идея.За направата им се използват чиста мед, месинг и алуминий.
Предимства: Основното предимство на Rain chains е, че те са най-красивата и функционална алтернатива на традиционните, затворени улуци.
Други техни предимства са не само естетическата красота, която придават на всяка една къща, но и лесната инсталация, липсата на поддръжка/сетете се каква досада е да се чистят насъбралите се листа в улуците/, надежността /няма да се разкачат от фасадата поради температурните влияния/, а и не на последно място/и според мен най-голямото им предимство/ е ропота на стичащата се вода – звукът е мелодичен и приятен, за разлика от звука на стичаща се вода в улук.
Но за издавания звук е определящa не само формата на Кusari Doi /дъждовната верига/, a дори съдът в който се оттича/събира водата. От лекото подрънкване на самата верига до звуците на стичащите се капки при дъждовно време – това си е направо лечение за изопнати нерви чрез слушане на природни, релаксиращи звуци.
Стилове: Link визията е най-близо до оригиналната форма. При верижните модели е характерно, че те са склонни да изпръскват повече вода от чашковидния стил, а това определящо за мястото където се монтират. Този вид са по-подходящи за монтаж покрай веранди и надвеси. Моделите варират от базавата физия на верига до преплитането на две, три и повече вериги, както и модифициране на халките в ромбове и други геометрични фигури. Предпочитани са за по модерните архитектурни дизайни.
Cup визията е взаимствана, както вече споменах от моделите изработвани специално за храмовете. Малките купички/чашки или камбанки, както предпочитате/ са с отворени дъна и действат на принципа на фунии, които отвеждат водата от една чашка в следващата разположена по долу. Те са и доста по ефективни от верижня стил, тъй като дори при проливни дъждове изпръскват много малко вода. Това ги прави и далеч по-подходящи за монтаж в близост до прозорци и врати, а и като цяло могат да се поставят навсякъде. При тях свободата на форми и декориране е много голяма и зависеща единствено от човешкото въображение. Интересното е, че са започнали да правят и двойни дъждовни вериги./поместена е и една такава снимка/
Най-отдолу: Японците най-често поставят керамичен или каменен съд под веригата, който се пълни с вода, така че когато вали, водата капе от веригата в съответния съд, създавайки приятен ропот. Алтернатива е да направите един квадрат от секвоя или кедър под веригата и да го напълнете с малки камъчета. Принципно се ползват и специално изработени медни купи, които се предлагат в различни размери, което също е определящо за звука, но това зависи и от други неща, като с какво е напълнена и колко е дълбока самата медна купа.
Вижте и една доста интересна дъждовна верига, в чието създаване е вложено доста въображение.
Освен това ако проследите връзката ще видите , че дори замръзнали дъждовните вириги пак са си наслада за окото. Frozen Kusari-Doi И най-забавното за най-накрая... обици с визия почерпена от Кusari Doi.
Нanok- си е типичната традиционна корейска къща. Особеното в случая е съчетаването и със съвременно модерно обзавеждане в италиански стил.
Архитектът Simone Carena събаря старата постройка и я възстановява в предишната и форма използвайки повторно керемидите и каменните зидове. Съществуват няколко характерни форми на Нanok-а, /за които ще спомена в отделна публикация/. При този ханок формата е U-образна, но разглеждано от гледна точка не на латиницата, а на кирилицата бих казала, че формата на къщата е "П" - образна. Тази форма, както и изцяло затвореният квадрат, се използва при по-студените региони в Корея, с цел запазване на топлината и обособяването на вътрешен двор, който предотвратява прекъсването на връзката между човека и природата. В много от вътрешните дворове присъства растителност, а и миниатюрно езерце или поточе. Освен това при разпределението на функционалността на стаите Симон Карена се е водил и от рационалността, че родителя има лесна видимост към другите стаи, където децата си играят.
В холовата част има обособен мек кът за сядане, който като че ли е потънал в пода на самата стая. Друга особеност която силно се набива на очи е пътното огледало, позволяващо на отдъхващия родител да хвърля по едно око към спалнята на децата.това е наистина странен аксесоар, но пък полезността му не може да бъде оспорена.
В лявата част на хола е оформена офисната част на жилището /работен кабинет/, която се дублира с трапезарията, тъй като масите са големи и удобни за хранене. Освен, че офисът по време на обяд и вечеря се превръща в трапезария, под покривното пространство непосредствено над офиса може да се използва като допълнителна спалня. Както ние си знаем 3 в 1. В дясната част Карена е предвидил прибиращ се рафт до библиотеката отделяща спалнята от офисната част на къщата, който може да се използва като бебешко легло, но за момента синът му си пише домашните там.
Точно зад библиотеката се намира и спалнята на семейството, която е освен гардеробна и като детска стая, когато никой не спи. Къщата разполага с две бани, в които аз лично се изненадах, че плочките са в различен цвят от наложения свежо зелен. Точно така, едно време в почти всяко списание и книга за интериор пишеше колко е важно, особено през зимните месеци, човек да има нещо в ярко оранжево или жълто, което да зарежда и тонизира живущия само с един поглед към съответния предмет. Е явно за семейството на архитекта Simone Carena това е цвета на плода лайм. Няма стая, която да е лишена от него. Това наистина създава усещане за свежест и работоспособност, а и щом се харесва на цялото семейство, защо пък не?
